Базова организация: Институт по аграрна икономика
Института по аграрна икономика разработва и прилага иконометрични модели, които могат да се прилагат в дигиталното земеделие и са фокусирани върху: 1) оценката на ефектите от различни мерки по ПРСР и ОСП; 2) влиянието на инвестиционната подкрепа за ЗС през периода 2014-2020 върху икономическата им жизнеспособност; 3) количествени модели за икономическа оценка на дейността на ЗС; 4) изследване на търсенето и предлагането и др. В тази връзка моделите, които са подходящи за цифровото земеделие са: модел на производствената функция и др. иконометрични модели в „Устойчивост на полупазарните стопанства” научен проект, р-тел: проф. д-р Д. Николов (2009-2010); „Ефекти на инвестиционната подкрепа за ЗС през 2014-2020” научен проект, р-тел проф. д-р Д.Николов (2015-2016); различен тип логистични модели в (Пробит –модел) в „Управление на риска в земеделието” научен проект; р-тел: проф. д-р Д. Николов (2011-2012), частичен равновесен модел на търсенето и предлагането на публични блага генерирани от земеделието в „Осигуряване на обществени блага от селското и горското стопанство на ЕС” (международен проект – ПРОВИДЕ), Хоризонт 2020, р-л: проф. д-р Д. Николов (2015-2018); статистически модел за разпределението на европейските субсидии по схемата за обвързано с производството подпомагане в : „Анализ на уязвимите сектори – плодове, зеленчуци (полско и оранжерийно производство) и животновъдство (биволовъдство, говедовъдство, овцевъдство и козевъдство); Изследователска задача възложена от МЗХ, (2004г.). Изброените модели могат да бъдат използвани с цел включване на резултатите от тяхното приложение при дигиталното управление на земеделските стопанства и при изготвянето на различни политики в областта на земеделието и развитието на селските райони на регионално и национално равнище.
Отчитайки съвременните тенденции, член на колектива (А. Митов) работи по въпросите на еко-управлението. Разработен е холистичен подход за анализ, оценка и усъвършенстване на еко-управлението в селското стопанство, базиран на Новата институционална икономика. Дадена е нова дефиниция на агро-еко-управлението като специфична система от обществен ред, който регулира поведението и отношенията на различните агенти по отношение на природната среда.