Категория: Partners

Базова организация: Институт по аграрна икономика

Института по аграрна икономика разработва и прилага иконометрични модели, които могат да се прилагат в дигиталното земеделие и са фокусирани върху: 1) оценката на ефектите от различни мерки по ПРСР и ОСП; 2) влиянието на инвестиционната подкрепа за ЗС през периода 2014-2020 върху икономическата им жизнеспособност; 3) количествени модели за икономическа оценка на дейността на ЗС; 4) изследване на търсенето и предлагането и др. В тази връзка моделите, които са подходящи за цифровото земеделие са: модел на производствената функция и др. иконометрични модели в „Устойчивост на полупазарните стопанства” научен проект, р-тел: проф. д-р Д. Николов (2009-2010); „Ефекти на инвестиционната подкрепа за ЗС през 2014-2020” научен проект, р-тел проф. д-р Д.Николов (2015-2016); различен тип логистични модели в (Пробит –модел) в „Управление на риска в земеделието” научен проект; р-тел: проф. д-р Д. Николов (2011-2012), частичен равновесен модел на търсенето и предлагането на публични блага генерирани от земеделието в „Осигуряване на обществени блага от селското и горското стопанство на ЕС” (международен проект – ПРОВИДЕ), Хоризонт 2020, р-л: проф. д-р Д. Николов (2015-2018); статистически модел за разпределението на европейските субсидии по схемата за обвързано с производството подпомагане в : „Анализ на уязвимите сектори – плодове, зеленчуци (полско и оранжерийно производство) и животновъдство (биволовъдство, говедовъдство, овцевъдство и козевъдство); Изследователска задача възложена от МЗХ, (2004г.). Изброените модели могат да бъдат използвани с цел включване на резултатите от тяхното приложение при дигиталното управление на земеделските стопанства и при изготвянето на различни политики в областта на земеделието и развитието на селските райони на регионално и национално равнище.

Отчитайки съвременните тенденции, член на колектива (А. Митов) работи по въпросите на еко-управлението. Разработен е холистичен подход за анализ, оценка и усъвършенстване на еко-управлението в селското стопанство, базиран на Новата институционална икономика. Дадена е нова дефиниция на агро-еко-управлението като специфична система от обществен ред, който регулира поведението и отношенията на различните агенти по отношение на природната среда.

Партньорска организация: Аграрен университет Пловдив

В Аграрен университет – Пловдив с редица по-нови разработки (Т. Радев, Д. Николов, К. Костенаров) са направени изследвания за подобряване на управлението на земеделските стопанства в теоретико-методологически, методически и практико-приложен аспект. Разработен е подход за оценка на управленските решения на земеделските стопани в условията на риска. Въз основа на сравнителeн анализ са изведени факторите (условията), детерминиращи получаване на по-добри резултати от дейността на земеделски стопанства. Членове на колектива (Д. Николов, М. Анастасова-Чопева, Т. Радев, П. Борисов) имат изследвания по въпросите на внедряване на иновации в земеделските стопанства в отговор на нарастващата потребност от ускорено внедряване на земеделските иновации през периода 2014-2020 г. в съответствие с целите на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ). Дадена е дефиниция на иновация в земеделието. Разгледани са процесите, свързани с възникването на иновациите в земеделските системи. Анализирани са подробно политиките и законодателството в иновациите в страната. Анализирана е иновационната активност на земеделските стопанства. В тази връзка е разработен специален методически инструментариум и приложен в адаптиран вариант модела на Роджърс за изследване на иновативните нагласи на земеделските стопанства.

Член на колектива (М. Анастасова-Чопева) е с дългогодишен опит в разработването и прилагането на математико-статистически методи в областта на аграрната икономика, което е видно от направени публикации.

Партньорска организация: Институт по животновъдни науки Костинброд

От съществено значение за осъществяването на този проект ще има и предходната опитност на Институт по животновъдни науки – Костинброд, като консултант в изграждането на интегрирана облачно базирана платформа за събиране, съхранение и обработка на данни. Изграждането на подобна платформа, включваща добива, логистиката и търговията със селскостопанска продукция, изисква сформирането на екип от специалисти в различни направления. Подобна единна информационна система включва множество различни модели на събиране, съхранение и обработка на информацията. В животновъдството се използват методи за ограничаване броя на контролираните показатели като информация се събира за един или два показателя или се използва представителна извадка за по-голям брой показатели. Това се извършва по два основни начина: чрез събиране на информация от определен процент индивиди (използвано в промишленото животновъдство с цел да ориентира стопанина за достигнатия етап от отглеждане на животното) и цялостно измерване с индивидуално проследяване на животните през определени периоди от време (ден, седмица, месец и др., при провеждането на научни експерименти и селекционна дейност). Днес съществуват софтуерни решения като невронните системи, които могат да обработват големи количества информация. Те, обаче, на практика остават не приложими поради високата си цена. Опитът на ИЖН като консултираща организация при изграждането на интегрираната информационна система, предназначена да обслужва няколко основни отрасъла на животновъдството, показва, че създаването на подобни облачно базирани системи трябва да премине през етап на предварително планиране на основна идейна матрица, върху която в последствие да бъде изградена цялостната визия на софтуерния пакет, опериращ с информацията.

Работата на Института по животновъдни науки – Костинброд през последните три години се състои в сключване на договори със частни лица, собственици на start-up компании, за разработки на облачнобазирани интегрирани системи в животновъдството. Първият от тези договори е за консултантска дейност със фирма Графуеър като част от спечеления от тях проект по програма FRACTALS (Future Internet Enabled Agricultural Applications – един от 16-те акселератора, финансирани по Програма FIWARE ACCELERATOR – Future Internet Accelerator Programmeна Европейската Комисия).

Партньорска организация: Нов български университет
Академичният състав на департамент „Телекомуникации” на Нов български университет притежава сериозен потенциал и опит при реализацията на проекти свързани основно със: сектора на съобщенията, радиокомуникациите (2/3/4G), сателитните системи и мрежи за навигация, мениджмънта и управлението на радиочестотния спектър, специализираните бази данни за управление на радиочестотния ресурс и фиксирана инфраструктура и т.н. Експерти към департамента са създавали и участвали в проекти касаещи стратегическото планиране и развитие на телекомуникациите в България, като: Стратегия за развитие на широколентовия достъп в България, част от плана eEurope 2005, планиране на радиочестотния спектър за мрежата на цифровата наземна телевизия, хармонизация на радиочестотния спектър с тази на страните членки на НАТО, контрол на пределно допустимите норми на излъчване на радиокомуникационното оборудване, както и редица международни проекти, по-големите от които са: I3E – Насърчаване на иновациите в сектора на индустриалната информатика и вградените компютърни системи чрез изграждане на мрежа за сътрудничество, финасиран по програма „ Югоизточна Европа“, SFERA – за развитие на публично частното партньорство при осигуряване на телекомуникационна свързаност и услуги и др. включително по Фонд научни изследвания и т.н. Новите сфери на научно изследователска дейност на департамента включват области, като: преминаване към Ipv6, вградените системи и IoT, сензорни мрежи за ютилити сектора, облачни услуги и технологии, отворен код, високопроизводителни системи за комутация, телекомуникационни услуги, автоматизация на обслужването на клиенти чрез чатботове и изкуствен интелект, интелигентни технологични решения и транспортни системи и т.н. Повечето от експертите към департамента са водещи, национално и международно разпознати експерти в сферата на информационните и телекомуникационните технологии. Към департамент Телекомуникации е изграден Центъра за усъвършенстване на ръководни кадри към Международния съюз по телекомуникации ITU-Женева, ООН. Експерти към департамента осъществяват непрекъснат контакт с международните работни групи свързани с планиране и разпределяне на ограничения орбитален и наземен честотен ресурс към ITU и т.н., като департаментът разполага с експертиза в областта на електромагнитната съвместимост, прецизните измервания (сензорни мрежи) и т.н., изграждането на системи за сбор данни, отдалечен мониторинг, изграждане на мрежи за свързаност в отдалечените и труднодостъпни райони и др.
Разработени са и се прилагат редица проекти (Георги Петров) като:

• “Стратегия за изграждане на широколентова инфраструктура в Република България”, изготвена от експерти към департамент “Телекомуникации” на НБУ поръчана от Агенция развитие на информационните и комуникационни технологии към МТС на РБ;
• Разработката на ”Методика за измерване на работните характеристики и качеството на услугите на мрежата за земно цифрово телевизионно радиоразпръскване съгласно DVB-T технологията”, изготвена от експерти към департамент “Телекомуникации” на НБУ поръчана от Агенция развитие на информационните и комуникационни технологии към МТС на РБ;
• Организация на Центъра за усъвършенстване на кадри към Международния съюз по телекомуникации (ITU Женева) по програмите: Technology trends, Spectrum management, Regulatory Issues Programme към НБУ, София за англоговорящите страни от Централна и Източна Европа.